А някой... (2)
Една усмивка бавно се изгуби,
търкулка се със една сълза.
А трапчинката на лицето се зачуди,
това ли слага край на любовта?
Едни очи тихо проридаха,
а тъмното сля се със дъжда.
Две сърца за миг поспряха
и отделиха се изцяло от града.
Една мечта с реалност се сбогува,
а някъде видяха падаща звезда.
И душата самотно, тихо си тъгува,
а сълзите оставят след себе си следа.
Едни ръце тъжно се преплитат,
а в тях една съдба гори,
че всъщност много силно се обичат,
а не виждат бляcъка в своите очи.
Една любов някъде изгрява
под магическия прах на пролетта.
А песен някой някъде запява
и преражда себе си в любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламена Добрева Всички права запазени
