PLAMEN4ETYy (Пламена Добрева )
176 4313
7.03.2008 г., 18:12 ч.

А някой... (2) 

  Поезия
622 0 8

Една усмивка бавно се изгуби,

търкулка се със една сълза.

А трапчинката на лицето се зачуди,

това ли слага край на любовта?

 

 

Едни очи тихо проридаха,

а тъмното сля се със дъжда.

Две сърца за миг поспряха

и отделиха се изцяло от града.

 

 

Една мечта с реалност се сбогува,

а някъде видяха падаща звезда.

И душата самотно, тихо си тъгува,

а сълзите оставят след себе си следа.

 

 

Едни ръце тъжно се преплитат,

а в тях една съдба гори,

че всъщност много силно се обичат,

а не виждат бляcъка в своите очи.

 

 

Една любов някъде изгрява

под магическия прах на пролетта.

А песен някой някъде запява

и преражда себе си в любовта. 

© Пламена Добрева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??