Една усмивка бавно се изгуби,
търкулка се със една сълза.
А трапчинката на лицето се зачуди,
това ли слага край на любовта?
Едни очи тихо проридаха,
а тъмното сля се със дъжда.
Две сърца за миг поспряха
и отделиха се изцяло от града.
Една мечта с реалност се сбогува,
а някъде видяха падаща звезда.
И душата самотно, тихо си тъгува,
а сълзите оставят след себе си следа. ...