А ще ухаят пак жасмините
Недоживяното ни минало
във нощите ни често ще се връща...
Не търсим чувства неизстинали,
защото пепел в жар не се превръща...
От бъдещето ни предречено,
в което с тебе вече сме живели,
ще идат думи неизречени -
наивни, нежни и... безумно смели...
А ще ухаят пак жасмините,
ще се повтаря същата картина...
Но други ще са във градината,
и смях щастлив зад храстите ще има...
Неловко ще отминем със мълчание
по дирите на старите ни стъпки...
И от това жасминово ухание,
ще сетим по телата хладна тръпка...
Но няма вече да сме същите,
макар и във предишните си кожи!...
С ръцете си дори да се прегръщаме,
душите да излъжем с теб - не можем!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
