16 mar 2017, 7:16  

А ще ухаят пак жасмините

  Poesía
939 5 16

Недоживяното ни минало

във нощите ни често ще се връща...

Не търсим чувства неизстинали,

защото пепел в жар не се превръща...

 

От бъдещето ни предречено,

в което с тебе вече сме  живели,

ще идат думи неизречени -

наивни, нежни и... безумно смели...

 

А ще ухаят пак жасмините,

ще се повтаря същата картина...

Но други  ще са във градината,

и смях щастлив зад храстите ще има...

 

Неловко ще отминем със мълчание

по дирите на старите ни стъпки...

И от това жасминово ухание,

ще сетим по телата хладна тръпка...

 

Но няма вече да сме същите,

макар и във предишните си кожи!...

С ръцете си дори да се прегръщаме,

душите да излъжем с теб - не  можем!...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роберт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...