vesi-lina (Веска Алексиева)
173 6047
3.07.2006 г., 14:44 ч.

А ТОВА СЕ Е...СЛУЧИЛО 

  Поезия
784 0 12

Ром.   Редувах го с

текила... и лимон.

От жегата – пустинята е

пълна с лава.

Червена.  Огнена.

Останах без зеници.

Нямам сетива.Понякога

не мисля...

Носталгията   тук

превръща се в демон -

Пиянството обсебва. 

Крещи душата ми

че те обича... А аз

се боря с изкушения.

 

................................................

Красива. Приличаше

на теб... И очите и едни

такива... тъжни, влажни.

Бързо ме плени. Сега ужасно

съжалявам.

Редовно идваше. Имаше

си място в бара. Чувал бях -

за нещо  отмъщава...

Хареса ли си някого - като

кобра  - впива се  и

умъртвява.

Виновен съм. Защо ли пих?

За болестта и – синдром на

СПИН...  Научих късно.

Беше края.

..........................................

Сринах се. Не искам

да ме виждаш... Труп.

Дните -  малко ми остават.

Предъвках го набързо

този скапан мой живот. Сега

за всичко толкова е късно.

Прости ми. Безсилен съм.

Не можеш да ме видиш -

опитвам се да коленича...

.......................................................

Пази се! И децата ни пази!

Не ме забравяй! После разкажи!

Нека знаят! Защо заминах...

защо не се спасих...

Защо пътеката, която тука

ме доведе  -

сега... безмилостно

отвежда ме  в Ада?!

  / Ако не ви прозвучи като стих и не ви хареса -
   приемете го -като призив за съхранение/

© Веска Алексиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??