А ТОВА СЕ Е...СЛУЧИЛО
Ром. Редувах го с
текила... и лимон.
От жегата – пустинята е
пълна с лава.
Червена. Огнена.
Останах без зеници.
Нямам сетива.Понякога
не мисля...
Носталгията тук
превръща се в демон -
Пиянството обсебва.
Крещи душата ми
че те обича... А аз
се боря с изкушения.
................................................
Красива. Приличаше
на теб... И очите и едни
такива... тъжни, влажни.
Бързо ме плени. Сега ужасно
съжалявам.
Редовно идваше. Имаше
си място в бара. Чувал бях -
за нещо отмъщава...
Хареса ли си някого - като
кобра - впива се и
умъртвява.
Виновен съм. Защо ли пих?
За болестта и – синдром на
СПИН... Научих късно.
Беше края.
..........................................
Сринах се. Не искам
да ме виждаш... Труп.
Дните - малко ми остават.
Предъвках го набързо
този скапан мой живот. Сега
за всичко толкова е късно.
Прости ми. Безсилен съм.
Не можеш да ме видиш -
опитвам се да коленича...
.......................................................
Пази се! И децата ни пази!
Не ме забравяй! После разкажи!
Нека знаят! Защо заминах...
защо не се спасих...
Защо пътеката, която тука
ме доведе -
сега... безмилостно
отвежда ме в Ада?!/ Ако не ви прозвучи като стих и не ви хареса -
приемете го -като призив за съхранение/
© Веска Алексиева All rights reserved.
