А водата стана на цветове...
Тези думи не съм ги измислила,
това си е работа на дете.
Което с четка омагьосва листа
и го превръща на водопад и небе.
Което не пропуска релси за влака,
а той, разбира се, има очи
и е пълен с бонбони, и трака,
ти само постой и мълчи.
И ще видиш кораб с крила самолетни,
вулкан и немирни треви,
аквариум с пъстри танцуващи рибки,
водорасли и морски звезди...
Ти само постой и попивай с очите
вдъхновението, което тихо кръжи
и превръща колите, дърветата, мрака
в ярки, мили, щастливи следи...
© Доли Всички права запазени