28.02.2010 г., 12:27 ч.

* * * 

  Поезия
697 0 0
Подкупени очи, подкупени сърца
изпълняват мисията си "живот".
Едно дете с безброй лица,
а какво остава за един цял свят.
На мъртвите ли пада се честта
да са арбитри в земните ни спорове,
където сблъскваме се с миризмата на потта,
потекла от умората на дните ни,
приличащи един на друг,
като маслини по дърветата -
черни и горчиви.
Един отличаващ се среднощен звук ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина димова Всички права запазени

Предложения
  • Спести ми закъснелите вини и думите – банално неудобни. Домът ни в битието се стесни а ние се превър...
  • Участ На Галена Воротинцева Аз не съм твоят мъж. За беда. Чудодейство не ми е присъщо: нито ходя сре...
  • Стъпвам гратис и в собствен сюжет по житейския хребет открито. Цифром – словом сме точно безчет, тез...

Още произведения »