Преди 30 години някъде през месец май
на училището наше казахме Good bye!
Млади и красиви, с поглед напред,
устремени, окрилени, пръснахме се ний навред!
Кой във Англия отиде, за да търси там късмет,
кой пък на морето родно хапва вкусен сладолед.
Сред нас има финансисти и учител, преводач,
имаме и мотористи, но си нямаме бегач.
В Пловдив и Париж потаен
си живеят, ние знаем,
Деси, а и наша Гена -
за нов бизнес окрилена.
Петя е зад океана –
вечно искрена, засмяна.
Помним я с коси развети,
с къси рокли и тоалети.
Искра пък е философ.
Вечно спори пред екрана
дали с лук или картоф
би се хранил великанът?
Ако зъб ти се разклати,
ти приготвяш две заплати.
Еди има кабинет.
Там приема те, теб клет!
Гечев, вечният ерген,
беше първо „гадже“ с мен.
Търси любовта голяма,
пред която пречки няма.
Сепито и Веселина
са си заедно двамина.
Пример за семeйство чудно -
да обичаш не е трудно.
Светлето ми е сърдита.
Има право да ме пита
как съм и защо се скрих,
път към строя не открих.
С Ети вечни сме другари.
Телепатия ни свързва.
Спомените ни са стари.
Бъдещето тук не бърза.
Във класа ни има Мая -
две са - аз това го зная.
Стилни дами, пример дават
как успял човек се става.
С Гецата веднъж във Варна
срещнахме се във винарна.
Смешки, вицове, майтапи
и бутилки с много тапи.
Надя нещо се изгуби.
Днес къде е – няма знак.
Някой ден ще се събудим
Ще се срещнем с нея пак
И за мен е много важно,
че се помним и ценим.
И помагаме си даже
в този свят така раним.
© Bo Boteva Всички права запазени