Преди 30 години някъде през месец май

на училището наше казахме Good bye!

Млади и красиви, с поглед напред,

устремени, окрилени, пръснахме се ний навред!

Кой във Англия отиде, за да търси там късмет,

кой пък на морето родно хапва вкусен сладолед.

Сред нас има финансисти и учител, преводач,

имаме и мотористи, но си нямаме бегач.

В Пловдив и Париж потаен

си живеят, ние знаем,

Деси, а и наша Гена -

 за нов бизнес окрилена.

Петя е зад океана –

вечно искрена, засмяна.

Помним я с коси развети,

с къси рокли и тоалети.

Искра пък е философ.

Вечно спори пред екрана

дали с лук или картоф

би се хранил великанът?

Ако зъб ти се разклати,

ти приготвяш две заплати.

Еди има кабинет.

Там приема те, теб клет!

Гечев, вечният ерген,

беше първо „гадже“ с мен.

Търси любовта голяма,

пред която пречки няма.

Сепито и Веселина

са си заедно двамина.

Пример за семeйство чудно -

да обичаш не е трудно.

Светлето ми е сърдита.

Има право да ме пита

как съм и защо се скрих,

път към строя не открих.

С Ети вечни сме другари.

Телепатия ни свързва.

Спомените ни са стари.

Бъдещето тук не бърза.

Във класа ни има Мая -

две са  - аз това го зная.

Стилни дами, пример дават

как успял човек се става.

С Гецата веднъж във Варна

срещнахме се във винарна.

Смешки, вицове, майтапи

и бутилки с много тапи.

Надя нещо се изгуби.

Днес къде е – няма знак.

Някой ден ще се събудим

Ще се срещнем с нея пак

И за мен е много важно,

че се помним и ценим.

И помагаме си даже

в този свят така раним.