19.05.2010 г., 18:40 ч.

Абитуриентско 

  Поезия » Друга
2190 1 15

          АБИТУРИЕНТСКО

 

                                      Поздрав към всички настоящи абитуриенти и към

                                      ония, които са запазили красив спомен  за това

                                       неповторимо време!

 

Абитуриентско време -

време на сбогуване:

с училищния звън,

с омразните контролни и класна;

със крехките приятелства,

с илюзии изгубени,

на детството със приказния сън.

 

Абитуриентско време -

време за празнуване:

на баловете с пищната им суета,

на роклите танцуващи и на костюмите,

на незаглъхващите серенади във нощта.

 

Абитуриентство!

Краят на едно начало!

И начало на поредната мечта!

Животът щедро обещава

и чертае безкрайни пътища

пред колесницата на Младостта.

 

На добър час!

Попътен вятър!

След вас училището маха със ръка.

Ще види ли пак

сбрано шумното ви ято?

Довиждане, абитуриенти!

Чака ви света!

© Мария Костова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • А, не, имах предвид това :"А колкото до "злополучните"КЛАСНА-тази форма за мн.ч.съществува в българския език,независимо дали това се харесва на някого или не."
    Поздарв

  • Е, този "някого" явно съм аз. И щом е така, моля, посочете ми примери от художествената литература, нормативни документи, свързани с образованието или въобще текст (не от ученически блогове, фейсбук или скайп ), където тази форма е употребена. Възможно е и аз да греша, та ще съм благодарна, ако ми помогнете да се поправя
    Поздарв
  • Не съм и предполагала,че стихотворението ми ще стане повод за такава "езиковедска"дискусия!Все пак благодаря на всички,които са прочели и коментирали.А колкото до "злополучните"КЛАСНА-тази форма за мн.ч.съществува в българския език,независимо дали това се харесва на някого или не.
  • Поздрави,поздрави,поздрави!На всички,които с усмивка си спомнят за бала си,за съучениците и учителите.Нека се усмихваме повече!
  • Хубу, за последно: исках да покажа, че такава форма <b>има</b> в българския език (щото ти твърдеше, че няма). Преди да има речници, има език, а речниците просто отразяват лексиката му, на даден етап.

    Колкото и некнижовна да е формата "клàсно" : "класнà", авторът има право да я употреби, ако ще и просто, за да придаде колорит на текста си. Ежедневно в тоя сайт сме свидетели на много по-грозни гаври с книжовния език, като (не)-употребата на "свой", ама за тях никой не се обажда.

    Как беше?... Поздарв
  • С интерес прочетох стиха и коментарите.На авторката искам да кажа,че ме върна с години назад.Благодаря!Що се отнася до спора не мога да взема страна,защото си признавам,че не съм компетентна по този въпрос.Но имам едно предложение и искам да си кажете мнението.Например въпросният четвърти ред да звучи така:
    ,,с омразните контролно или класно''
    Поздрави на всички!
  • Виж сега - наистина май тук не е мястото за този спор, защото отдавна спряхме да обсъждаме достойнствата на текста по- горе, а се хванахме за думата. Та, пиша последено - примери от ученически блогове и от скайп,и от фейсбук не могат да бъдат никакво доказателство за правилността на дадена дума или израз.Тук става дума за писан текст, който съответно следва да спазва правилата на книжовния български език. А форма "класнАта" като такава за множествено число на израза "класна работа" все още не знам да се е "наложила" и определено я няма в правописните речници.
    Извинявам се на авторката, че под нейната творба водим този спор.
    Пак казвам - внушението, настроението, емоцията на текста са безспорни и аз много го харесах!
    Поздарв
  • Нямаш си представка колко ми е кеф да споря с разни радатели на "книжовния израз", като тебе.

    Първо: <a href="http://mitternacht.blog.bg/drugi/2008/04/23/things-to-do.186220">http://mitternacht.blog.bg/drugi/2008/04/23/things-to-do.186220</a>. В точка първа има пример за употреба на "класнà" като мн.ч. от "клàсно". В нета със сигурност има и други, но са трудни са търсене, заради омографията с "клàсна". Сигурен съм, че в училищния двор ще има още повече примери. А примерът който даваш не е труден за произнася в никоъ възможен смисъл на думата "труден".

    Второ. Пестелив или мързелив изговор. Какво по-пестеливо или по-мързеливо има в "клàсно" : "класнà", в сравнение с "клàсна" : "клàсни"? Според мене и двете изискват еднакво "усилие": най-малко, с равен брой фонеми са. Не виждам и нищо жаргонно в цялата работа: отклонението е морфологично, а не семантично или стилистично, че да говорим за жаргон.

    Трето (и последно). Както вече показах в предния си коментар с научна аргументация, двойката "клàсно" : "класнà" намалява възможностите за двусмислица с "клàсна (ръководителка)". Иначе как да тълкуваме "Видя ли си класната?" Една езикова форма нито се появява, нито се налага "от мързел", а защото върши по-добра работа, или защото опростява някакви морфологични отношения. Но случаят, за който си говорим, не спада във втората група.
  • Книжовният израз е "класна работа" - всичко останало си е просто ученически жаргон и продукт на пестелив или мързелив изговор. Тук обаче не сме в двора на училището, та няма как да чуеш някой да казва, че има "кл`асна". Ама даже и там никой няма да ти каже, че, примерно, "Вчера ни върнаха класн`ата по български и математика". То даже е трудно за изговаряне!
    Поздарв
  • "Kлàсна работа" -> "клàсно" (субстантивирано прилагателно, ср.р.) -> "класнà" (с премятане на ударението както в "сèло" -- "селà".

    Никога не съм чувал когото и да е да казва "Утре имам клàсна". Най-малкото, "клàсна" означава "клàсна преподавателка". Може би затова се е наложило думата за контролното да е в ср.р. При всички положения, не си права, независимо дали ти си го измислила, или някой друг.
  • "класнИ"
    "класнИ работи"
    С ударение на първата сричка. Не съм го измислила аз
    Поздарв
  • Що пък да няма такава форма? Как е мн.ч. от "класно" от според тебе?
  • "с омразните контролни и класнА;" - няма просто такава форма в българския език!!!
    Иначе емоцията завладява, неизбежно! Всеки си има мили спомени от това време.
    Поздарв

  • Парченце време, чрез което
    порасналите ни деца
    обърнали се с гръб към детството
    криле размахват и летят.
    Нагоре,настрани и там навсякъде
    животът ще ги среща разнолик
    и приказката със очи разплакани
    ще сменя края си след всяка битка...

    Поздравления Мари.Актуална носталгия!
  • Разплака ме! Не знам какво ме чака, но няма да забравя всички, с който прекарах 12 години!
Предложения
: ??:??