... абстиненцията на Любовта...
... абстиненцията на Любовта...
На тих запой прилича изначално.
После в Душата ти се препича.
Изпояжда ти мислите най-нахално.
Като свещена крава иска да я обичаш...
И окръжности, окръжности – скалист маршрут,
добре, че е гравитацията.
И не трябва да си малко, а много луд,
за да я приемеш без констатации...
И не броиш – първа, втора, пета,
не я съжаляваш, не и се и възхищаваш,
приел си да си герой от „Клетниците”...
Срещу най-истинската не се възправяш,
оставяш я пътеводно да свети...
И все не я достигаш – въздухът рехав,
върхове, върхове – завоите крути...
А на абстиненцията е дълго ехото,
така, че преди самоубийствено да се срути,
(за Любов няма превенция),
казваш и: Баста! – Определяш мястото, датата,
слагаш точката (да не забравим и малко барут!).
Пиеш на екс! Но как ли да счупиш и менците...?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Георгиева Всички права запазени
