Dark_Island
382 резултата
"... ако умът смирено сведе глава, радостта завладява Душата като среднощна роса.
Мъдрият се превръща в лютня, която трепти и отвръща под пръстите на Бога..."
Свами Тиртха
Трепти ми се. Като лютня...
Смирена и притихнала. От обич. ...
  235 
... сърцето с дупка пише аромати...
... вятърът ти ги изпрати...
Порасла съм в дива гора.
И в букети умирам.
Покоси ме с връх на стрела. ...
  214 
И защото не знаех как.
И защото не знаех нищо.
Щях да ти пиша писмо.
С подпис: Една хищница.
Тя желае всички мъже. ...
  394 
***
***
Гората ме поглъща.
И всеки мъх – възглаве.
Зеленото прегръщам.
Дано да се удавя. ...
  439  13  13 
... ако можеш ме спри...
Или: Безкрайното завръщане на бягството...
Ще витая край твойта врата.
Ако ще със триста ключа да я заключиш.
От въздишки път ще си изплета. ...
  191 
... непреодолимата безкрайност на чувството...
> Тишината е езикът на Бога,
>
> всичко останало е лош превод.
> ...
  217 
... за уловения смисъл думите нямат значение.
Познавам смисъла. И пагубната дързост.
Орловите криле над тази бездна.
На сянката – вълненията мъртви.
Летата дето в есен бавно чезнат. ...
  221 
... една вероятна невъзможност...
"Остави разумът да спи. Аз искам
да говоря със сърцето ти."
Наострена коса умът.
По трепетите откосява. ...
  215 
... по въгленчетата на Пленителят на умове.
Или: Флейтата на Сърцето.
Никога не съм била. И ме няма.
Тичинка съм. Прах. И върхът на чама.
И гръмката тишина. Дето сърцето ти бие. ...
  358  11 
... пламъчета по клепачите на тъжните снежинки...
Или: Как се погребва Луна...
"Може ли един пламък да се извива в друг?"
Мирабай
Мъжът, който прави дъжда - заваля. ...
  237 
> ... нишката на емоционално въвлеченото пипълце...
>
> "Не оставай да живееш в този неутешим свят.
>
> Кабир ...
  228 
... предназначение: Завинаги.
"Вечерта е хубава, а всичко хубаво
е предназначено все някому."
Усмихвай ми се. Жълтолистен.
Оголен до безсилие. До въглен. ...
  489  18 
... шарената черга на историята.
Или: "Часовник в еуфория."
Я ти постилям, либе, шарени черги.
Да легаш, либе, да легаш...
Постели ми история. Натъкана. ...
  494  21 
... несмутима мечта в таралежов спомен...
Минѝ. По навалелите въздишия.
По пъстрите ми трепети смълчани.
Поляната набъбва в мак. И пише.
Как никне здравец в старите ми рани. ...
  406  20 
Повтори.
Бялото вълчание на зимата.
Следите: Скрежни шипки. Рани.
Мъглите търсят. В нещо да ме има.
Снегът тежи. И доземи се кланя. ...
  208  11 
... валя в шушулката на спомена...
Валя. По пламъка, по ореолите.
По всяко гологлаво междуметие.
По цялата Вселена. И нагоре.
В мъглата. И по ветровете. ...
  270 
... завързана за думите или: пушечния балтон на мъката...
Вържи десетата виелица на зимата,
балтонът ѝ да мята сиви пушеци.
Наместо чай – налей от снежно виме,
свисти полето – няма птиче сгушено. ...
  720  12  25 
... от коя страна на вратата съм или:
Завръщане в бъдещето...
Росни ми.
Дъха си сред морна тревица.
Избуяла... От жар пепелява. ...
  322 
... спи ли злото под камък... неубедимо неверие...
Живея в гласа на тая сънна черница.
С тихи пръсти събирам сянка наронена.
Лепне поквара по мен на зла дяволица.
Дворът – кръгъл, а дуварът е с корен... ...
  478  10 
... ако забравя буквите, древността ще нахлуе в мен...
или: Как Природата пише...
Сигурно го пише по косите
и по устните навярно пише:
Пилите от пролет до насита, ...
  247 
... ако не искаш слабостта на сърцето ми, то вземи силата на главата ми...
Нямам комин, край който въздишки да кътам,
ни дума-страстница в среднощния огън да лумне.
Но знам, че ме чакаш по бялото тайнство на пътя,
безсънен и сам в тая нощ и хаплива, и чумава... ...
  915  18 
Визуализация на аромат...
Ухае на Любов. Ухае.
Ухае на напита стомна.
Мома ли беше? Дявол знае.
Александър Белчев ...
  1035  15  30 
... където не ти се пъха пръста - не си пъхай главата...
или: тялото ли е непослушно или Душата...
"Душата постъпва винаги разумно, когато действува самостойно —
само тялото я заставя да върши глупости."
Андерсен. ...
  278 
„Срещата ни порасна без нас,
а ние с теб останахме деца,
които още я чакат да свърши.“
Николай Владимиров
… под жълтата шапка на Срещата… ...
  334  14 
Ще те мълча. Дъбрава – изгубила листата си.
Гласът ѝ е бодлив. Ще капне – оранжев клей – от чакане.
До стъпките ми – стъпки. Пият мътно.
Копитата ми са настръхнали. И хлътват.
Солта е мамеща. И хрупа тишината. ...
  856  19 
... невидимият Наблюдател на Себе си... или:Сянка в ключалката...
Понеси ме.
На изгрева из медените степи.
Из старите отломки на тотеми.
Под шумата открий дъха ми. Слепия. ...
  429  12 
... по рижите чукари гайди пеят... вятър ме милее...
Изглеждаше светът вълшебен.
На нара звездните цветчета.
Бадема розов. Дребно бебе.
И гъсти, гъсти вечери. ...
  379 
Млада остра трева. Пощръкляла.
И на пояса края премята.
В сянката на дъжда съм посяла.
Жито за мравката. И земята.
Виме за теб. Млеконосно. ...
  393  10 
... самопричастие или: Среща на дявола в мен с очите, с които ме гледаш...
Ококичих се. Снегът ми ме боли.
Степта е няма, паднала богиня.
Орел ранен към мен пълзи.
Стани, Небе. За глътка имам вино. ...
  1966 
... напряко през Времето... или дългото завръщане...
Мини напряко.
Има падина.
И две стрели забити над хралупа.
Увиснала е моята ръка. ...
  441  13 
... трите кучета на ненужното ми огниво,
станаха Богове на Търпението... или безполезността на
Бога на Очакването...
Кръгла хралупа за тайнства.
Нощта е апаш на стражаря. ...
  304 
... от пълно - в празно... и обратно...
Обикалям се. Търся си нивката.
Трака щъркът оклюнен.
И ми е облачно. И... ми е сиво.
Грейва тъга - жълта дюля. ...
  473  12 
... алфата и омегата на една светкавица...
В тия сънни треви, разтуптяна опашка премятам,
и по облия камък - тежко пладне вися над земята.
Китка здравец - ухото ми няма да скрие,
и на извора бистър - водата му - няма да ме напие. ...
  547  11 
... сладостта на Ахилесовата пета... или кой на кого върви по петите...
Погали ме с мисъл. Пръски росни.
Чувалчето зрънца - събрано.
Зад дувара... пътят вит е. Проснат.
По него сянката ми спи. Пияна. ...
  567  13 
... дума със сребърно връхче... или как се убива меч(к/т)а...
Топла пазва, Мечо, е бърлогата.
И дъхти... на питка и на шипки.
Оскрежени са ръцете ми. По слогове
търкулнати въздишки вятър дипли. ...
  801  21 
... една висулка пише в мен...
Жълта тиква тъгата ми. Дрънкат семки.
И намятам на зимата гуглата.
Ще стигнеш лятото, мой, Еленко.
И зелено ще зобнеш. Стръвно и острокуло. ...
  842  18 
... парцалче и син косъм от Брадата на Времето...
Ето ти пръста ми. Виждаш ли, Яго?
Колко е тъничко лятото...
В печка желязна съм. Как да избягам?
Ти все свинари ми пращаш... ...
  1008  33 
... неоткраднатото стъкълце на обичта...
Не вързах люлка, нито плод ожарих.
Пътечката ми вие се през бездна.
На есента огнивото ме пари.
Пилее шума вятърът... и глези ме. ...
  1098  33 
... светулчице, ожари ме...
В небето ми - измамна пролет.
Чуждата светулка на Кръчмаров.
А моята е черна. Като горест.
Потрепва плахо. И дъха ми пари. ...
  614  15 
... бледи среднощни привидения...
Душата ти ще разплискам.
Ще тръпне сърцето ти. Жадно.
Като помилване ще ме искаш.
Ще ме жадуваш. Сянка по пладне. ...
  546  10 
Предложения
: ??:??