Абсурдно
Стеляна и канибалd
не знам
може да съм едва от вчера
и блясъкът ми да е малко
и гласът ми може да те дразни
и по навиците ми да плюеш...
да
сигурно е както си знаеш
но пак горчилка ми завира в гърлото
когато отсичат клепачите присъда
че и днес не ти отивам на ризата и...
жалко
че не съм се родила змия
с гордост да ти овкусявам злобата
остана ми да мечтая
искам да се превърна в гущер
а в опашката да тупка сърцето
когато в ръба на преструвката си
разбиваш дъното на бутилка
и с остатъка посягаш да ме обичаш...
но стига
вредни са остатъците
неотстранени напълно спомени
също като трохите ти
изтърсени под кожата ми
край
вече май стигнах оградата
и няма накъде да бягам
и гримът отказа да помага
да се правя на хиляди други
щом и тогава пак се оправдаваш
че виновен е цъфтежът на умората
да
и аз се уморих да ровя
в калта и локвите...
да се пръскат в мен случайни очи
открила в тях намек за тебе
промених се
смених и калибъра
и кобалтов стана погледът
ще ловувам хищници
погледни ме
за да те изтърся от рамото си
че не отива пепел на новото
спаси се като бъдеш друг
човекоядецо
къде си...
***
може и да се срещнем някога
в керемидените вопли на залеза
в истеричните спазми на изгрева
или в хищните блудства на нощта
тогава ще се изстреляме от илюзиите си
ще взривим страховете си
и ще оплодим безсмъртието
и всичко ще бъде божествено
само че как ще се познаем
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стеляна Всички права запазени
