stel88

80 резултата

Срам ме е

Иска ми се да те имам
в най- снежната гора,
да не съществува време
или... хайде, само това.
Да има огнище или камина ...
stel88 (Стеляна)
stel88
Поезия » Любовна
1.5K 1 2

За бирата

Да започнеш да приемеш различността в хората е знак, че си добавил мъдрост. Няма как да бъдем еднакви, защото не сме се пръхнали от едно тесто- различни са ни яйцата, маята и времето на втасване.
Аз не обичам цветя, не обичам да ми подаряват цветя по-точно, особено стайно саксийни, които изискват пр ...
stel88 (Стеляна)
stel88
Проза » Други
1K 2 2

Брюле

очите ми
течен карамел
по туптящата ти кожа
е залепнал
и не мога през прозореца ...
stel88 (Стеляна)
stel88
Поезия » Любовна
875

Събрани чувства

Луната във влажна нощ на Януари
е далечна, мътна...
Тя горяла е някога, отдавна,
отново през нощта
на Юли. ...
stel88 (Стеляна)
stel88
Поезия » Философска
991

Искам само да си забравим телефоните

Искам да си забравим телефоните.
Да ни връхлети звезден прах и купища небе.
Да си споминим, че явно сме захвърлили
в самотен ъгъл парчета от сърце.
(Онова, което гръмко шихме с уверение... ...
stel88 (Стеляна)
stel88
Поезия » Любовна
982

Свиркам си с пръсти

Не си гоня опашката, нито в кръг се въртя,
съвсем са ми твърди стените в главата.
Посред светло по Млечния път си вървя,
само дето никой не ще да ми плаща.
А градът ми е бляскав и безупречно чист, ...
stel88 (Стеляна)
stel88
Поезия » Хумористична
1.2K 1

Когато ми липсва мама

Няколко въпроса помня отчетливо,
когато се тревожеше как пресичам
и дали имам хляб за вечеря,
понеже не ми държеше здраво ръката
и не можеше да ми приготвиш ядене. ...
stel88 (Стеляна)
stel88
Поезия
1.3K 3

Мечтания

Късно е. Рано за изгрев. А аз искам у дома,
където очите на мама и татко са винаги топли.
Дворът зад къщата още ме лъже, че мога
крепости от сняг по гърба му да издигам.
Искам там. Но е тъжно, защото е познато, ...
stel88 (Стеляна)
stel88
Поезия
1.4K 11

Осъзнаване

Прегръдка, за да ми кажеш в ухото,
че се прибрах и съм добре дошла,
но без крила и без шапка червена.
Домът е чист, скърца под краката,
с аромат на сапун и мекици. ...
stel88 (Стеляна)
stel88
Поезия
1.2K 5

Спомен

Лято през август. Завира в кръвта ми.
А след миг просто изчезва времето.
Във влака всички звуци са съвсем запъхтяни
и мисля за друго, не и какво ми остава.
Не виждам или спирам да виждам, ...
stel88 (Стеляна)
stel88
Поезия
1.2K 2

Ще те помоля

Meжду дърветата е странно тихо,
само буболечки бавно чоплят им корите,
доскоро сигурно беснял е вихър
и ухае на опустошение, на гибел.
Снощи те сънувах, беше зъболекар ...
stel88 (Стеляна)
stel88
Поезия
1.4K 6

Далече

Ела, утеши ме, изпей ми тиха песен
под ореха, оронен от дъждовете есенни,
да затисне гласът ти тежката рана,
да ме спасиш с ръце от бездънната яма.
Разкажи, майко, разкажи, не щади ме, ...
stel88 (Стеляна)
stel88
Поезия
1.4K 15

Представление

Любовта беше непринудена, беше лудост,
скубеща чорлавите си коси в ъгъла на стаята.
Като преляла чаша кафе и оставила не капки,
а тъмни кръгове върху мръсно белите листи,
сега празни, а преди недостатъчни да ни съберат. ...
stel88 (Стеляна)
stel88
Поезия
1.4K 17

Имам демон

Спи, но не е нощ.
Спи, защото няма очи.
Спи, защото не може да обича.
Сън, като смърт, без пулс, без дъх.
Събужда се, колкото да пренареди мебелите, ...
stel88 (Стеляна)
stel88
Поезия
1.9K 14

Мъртви парчета

Има дела, които не строят светове.
Бягат без пътеки и смисъл.
Има звуци, които не пасват в мелодия.
Понякога са писъци
oт грешки, за които не искам да мисля. ...
stel88 (Стеляна)
stel88
Поезия
2.6K 1 18

Времето лекува

млада жена с жълти обувки на токчета
бързо върви
ще се обърне ли назад
нижат се сухи листа на дъха ù
връзват гердани ...
stel88 (Стеляна)
stel88
Поезия
1.9K 27

Котка

Мислите и тази нощ завършват с нокти,
впили себе си в овехтялата завеса,
по нейните райета до късно писах ноти,
да ми пее тишината за това къде си.
С всеки ъгъл на тясната ми стая спорих, ...
stel88 (Стеляна)
stel88
Поезия
1.6K 6

Изтече като пясък

Един мъж хиляди товари между два бряга пренесе,
а сърцето празно и от болката в кръвта не ще да изтрезнява.
Нощта все така като гюле на гърдите му тежеше,
кой ли избра домът му само неговите стъпки да познава.
Като бясно куче с остър вик дереше небесата, ...
stel88 (Стеляна)
stel88
Поезия » Любовна
1.6K 12

Прощално писмо

Охлузени спомени и толкова болка, и машина, която не успях да контролирам. Сега, когато е късно, зная каква е цената на безразсъдството... Искам да се боря, защото обичам, но дори очите си не мога да отворя и съм по-лека от перо. Всичко, защото исках да вкуся от адреналина на собствения си егоизъм, ...
stel88 (Стеляна)
stel88
Проза » Писма
3.5K 5

Слънцето тук вече не грее

Нощта с хладни пръсти опипва земята
и без никой да усети, кротко ляга
там, където по-рано цветя се смяха
и намачка ги дъхът ù с целувки от скреж.
А в душата ми няма земя и мрак не спи, ...
stel88 (Стеляна)
stel88
Поезия
2K 10

А ти?

Снощи небето чух как изкрещя
и отчупи от окото си тежки сълзи,
пусна ги смело по стръмния склон
и обирайки по пътя всички игли,
минаха през мен със силата на слон. ...
stel88 (Стеляна)
stel88
Поезия
1.3K 6

Обесване

В сърцето ти огън горял ли е до взривяване
и мечтал ли си да разрежеш гърдите си с нож,
да освободиш сирената, имаща очи да хване
идеята на числата, намисли ли какво да се сбъдне,
ако по чудо утре решат да се случат... ...
stel88 (Стеляна)
stel88
Поезия
1.5K 19

Не съм виновна

В очите ти открих едно тъжно човече,
което подари ми неудобни обувки
и ме кара с тях на крака тебе да диря, обаче
вярваш ли, че гюлето може да е мехурче
и в него да събера пиянството на душата. ...
stel88 (Стеляна)
stel88
Поезия
1.6K 13

Днес си поприказвахме с морето

Днес дълго се гледахме с морето.
Толкова сме близки, а (странно) не сме едно.
Дори лицата ни са огледални,
пили сякаш до безпаметни зори вино.
Питах го защо тъй силно плаче, ...
stel88 (Стеляна)
stel88
Поезия
1.4K 10

Съжалявам

Върнах се. Посмях да превърна бягството
в обратно кротко ходене към скованите ти
рамена, питащи защо си тръгнах.
Уплаших се от крещящото "обичам те",
защото никога преди не бях го чувала. ...
stel88 (Стеляна)
stel88
Поезия » Любовна
1.8K 10

Кукла

не на мястото си се чувства столът забит в пясъка
дървеници изядоха на половина краката му
времето ражда ти с гротескна образност крясъка
на висящи с главата надолу представи
че небето е огледало и светлината му е твоята собственост ...
stel88 (Стеляна)
stel88
Поезия
1.8K 23

* * *

Случка:
Капчица среща лицето, нахално милва челото и устата.
Оставя части от себе си и накрая изчезва. А де да можеше да е повече, най-сочен и сладък е плодът на чуждата сълза.
Прочетох извратена история. Как небето оглежда дланта
на хиляди хорски животи и със светкавица гравира съдби. ...
stel88 (Стеляна)
stel88
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1.5K 7

На баща ми

Навярно само аз в тебе светове виждам как се създават,
как коленичил, пак си недостижимо високо за другите,
как пред теб зверовете подвиват опашки и бягат,
и търсят причини да не приличат на нулите.
Аз отдавна разбрах какво е да бъдеш безкрайно обичан, ...
stel88 (Стеляна)
stel88
Поезия
2.2K 29

Обичах те само през зимата

Беше известно време преди Коледа.
Есен. Нежен и топъл ден.
Слънцето, сякаш увяхнала детелина,
сгърчи се и тихо заплака в мен.
Аз ли? Аз забравям да съществувам през есента, ...
stel88 (Стеляна)
stel88
Поезия » Любовна
1.4K 16

Избери мене

За него толкова дълго страда
и толкова нощи от сълзите ти прогизнаха.
И въпреки себе си, още го търсиш, глупаче...
Поне веднъж ме погледни да те опазя от болката
и лютивите мисли за него. ...
stel88 (Стеляна)
stel88
Поезия » Любовна
1.5K 18

Клоунски обувки

Броди тъжен и течен по кожата вечният студ
и ръката ми стиска в обещание, че просто минава оттук.
Лъже. Пак иска със сива рокля него да чакам пред угасналия фар на живота
и с вплели ръце в косите ми сухи цветя, по които само той ме познава...
Ей го, идва с охота. ...
stel88 (Стеляна)
stel88
Поезия
1.8K 33

Балони

там на брега пак вълна дялка в мен странни фигури
облегната на някоя мисъл облаци пука душата
и шмугва се птичка между ръцете и лицето
а щях да заплача...
сигурна бях че всяка преструвка познавам ...
stel88 (Стеляна)
stel88
Поезия
2.5K 42

И звярът иска утеха

Следиш ли как се прелива блясъкът
и как опашката контрира вятъра?
Да, звяр съм, и събужда се крясъкът
на случаен свидетел на трансформацията.
Откакто светът се помни, живея в клетка ...
stel88 (Стеляна)
stel88
Поезия
1.4K 16

Няма да се отървеш

Удавих се и откъсва се душата.
Тревогата на водата без да искам вкусих
и горчи право в стомаха въпрос...
Как да те оставя? Сам добре ли ще си?
И не ме е страх, че съм в гърлото на морето, ...
stel88 (Стеляна)
stel88
Поезия
1.5K 14

Случва се

Така ти ври дълбоко под кожата,
че дори и студеният душ не помага.
Водата се стича от тебе, събрала
настроението ти... и пада гореща,
а след него с леко облекчение сядаш ...
stel88 (Стеляна)
stel88
Поезия
2.4K 36

По-добре сложи край

И на тебе ти стана скучно оскъден светът,
и на тебе ти ритат врата преди да влезеш,
и при теб в стресната пот разболява се тонът,
когато на крайчеца на себе си опитваш да седнеш.
Обещал, че ще направиш последно изключение, ...
stel88 (Стеляна)
stel88
Поезия
1.4K 20

Нещо се обърка

Измислих си професия,
махам маски всякакви,
имам си дори комисия -
два скалпела, изяждащи
всеки опит за скриване ...
stel88 (Стеляна)
stel88
Поезия » Хумористична
1.4K 17

На майка ми

Виждам те рядко. Знаеш ме що за образ съм, все по задачи тичам.
Всеки ден копнеех за онези твои топли думички,
който сякаш със замах кърпеха самотните парчета в мен.
Обичам те и на теб го изричам най-лесно, без измъчени срички,
думи ококорени в сърцето ми, плътни, без плен... ...
stel88 (Стеляна)
stel88
Поезия
3.1K 36

Нали

"няма го невъзможното в живота"-
нали това е мотото на "широките гащи"
вярваш че можеш всичко безнаказано
и че ти държиш небето да не падне в сажди
стига бе ...
stel88 (Стеляна)
stel88
Поезия
1.3K 19