7.06.2012 г., 10:12

Абсурдно ежедневие

610 0 5

АБСУРДНО ЕЖЕДНЕВИЕ

 

           “Дядо, какъв ден е сряда?”

                            Внучките ми Рая и Деница

 

На времето по сребърната прежда

нанизани са дните ни покорно –

до понеделник вторник се нарежда,

пристига сряда винаги след вторник...

...но някак си не си приличат дните

и колкото абсурдно да се вижда,

след понеделниците четвъртити

вълна от кръгли вторници приижда;

триъгълни четвъртъци се носят,

трапецовиден петък приближава...

 

Наистина, абсурден е въпросът,

но още по-абсурдна се задава

безформената събота-спирала –

и се изнизва лудата плеяда.

Неделята е също полудяла,

но срядата...

Каква е всъщност сряда?

 

Пристига понеделник син и лъскав,

сто вторника в зелено го настигат,

четвъртъкът с червено е напръскан,

златист до слънчев петъкът пристига;

след събота в оранжеви одежди

неделя охрена на прага сяда –

и седмицата шарена изглежда.

А срядата?

Каква е всъщност сряда?

 

Не знам.

По календара с днешна дата

денят е сряда в седмицата луда.

Но формата, цвета й, аромата

ще видя после.

Като се събудя...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Чернев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Но формата, цвета й, аромата
    ще видя после.
    Чудесно!
  • !!!
  • Разбираема е абсурдността на сребърната прежда,Вальо-ако в едната ръка държиш палитра,
    а в другата-четиризначните математически таблици...
    Поздрав и от мен!
  • А има ли пробуждане от този омагьосан сън?
    Да са ти хиви и здрави слънчицата!
  • Хубава приказка! Поздрав, Валентин! Честити и със здраве да са ти...

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...