7 июн. 2012 г., 10:12

Абсурдно ежедневие

615 0 5

АБСУРДНО ЕЖЕДНЕВИЕ

 

           “Дядо, какъв ден е сряда?”

                            Внучките ми Рая и Деница

 

На времето по сребърната прежда

нанизани са дните ни покорно –

до понеделник вторник се нарежда,

пристига сряда винаги след вторник...

...но някак си не си приличат дните

и колкото абсурдно да се вижда,

след понеделниците четвъртити

вълна от кръгли вторници приижда;

триъгълни четвъртъци се носят,

трапецовиден петък приближава...

 

Наистина, абсурден е въпросът,

но още по-абсурдна се задава

безформената събота-спирала –

и се изнизва лудата плеяда.

Неделята е също полудяла,

но срядата...

Каква е всъщност сряда?

 

Пристига понеделник син и лъскав,

сто вторника в зелено го настигат,

четвъртъкът с червено е напръскан,

златист до слънчев петъкът пристига;

след събота в оранжеви одежди

неделя охрена на прага сяда –

и седмицата шарена изглежда.

А срядата?

Каква е всъщност сряда?

 

Не знам.

По календара с днешна дата

денят е сряда в седмицата луда.

Но формата, цвета й, аромата

ще видя после.

Като се събудя...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Чернев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Но формата, цвета й, аромата
    ще видя после.
    Чудесно!
  • !!!
  • Разбираема е абсурдността на сребърната прежда,Вальо-ако в едната ръка държиш палитра,
    а в другата-четиризначните математически таблици...
    Поздрав и от мен!
  • А има ли пробуждане от този омагьосан сън?
    Да са ти хиви и здрави слънчицата!
  • Хубава приказка! Поздрав, Валентин! Честити и със здраве да са ти...

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....