Очите, спирали да търсят нежността...
Защото в боя няма нежност — Кай?!
Ръцете ни - отхвърлят любовта,
когато в битка липсва пристан — Герда?!

Нозете и - разкрили прелестта,
се раждат в лято, 
и се скриват в есен.
В гърдите им се бори кротостта,
Възсилно - мразим да сме сресани!

И дивото зовящо в тая степ,
до болка - ще гори обнадеждено,
А вчерашния лед - пробит от теб!
ще ни скове - в игра на Мелпомена!

И сплетените пещерни реки,
излязоха от своите корита,
И влюбените падащи звезди,
угасват във естествен ритъм!