Абсурдно някак
Очите, спирали да търсят нежността...
Защото в боя няма нежност — Кай?!
Ръцете ни - отхвърлят любовта,
когато в битка липсва пристан — Герда?!
Нозете и - разкрили прелестта,
се раждат в лято,
и се скриват в есен.
В гърдите им се бори кротостта,
Възсилно - мразим да сме сресани!
И дивото зовящо в тая степ,
до болка - ще гори обнадеждено,
А вчерашния лед - пробит от теб!
ще ни скове - в игра на Мелпомена!
И сплетените пещерни реки,
излязоха от своите корита,
И влюбените падащи звезди,
угасват във естествен ритъм!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Аспарух Любенов Всички права запазени
