Jun 14, 2024, 5:19 PM

Абсурдно някак

  Poetry
486 0 0

 

Очите, спирали да търсят нежността...
Защото в боя няма нежност — Кай?!
Ръцете ни - отхвърлят любовта,
когато в битка липсва пристан — Герда?!

Нозете и - разкрили прелестта,
се раждат в лято, 
и се скриват в есен.
В гърдите им се бори кротостта,
Възсилно - мразим да сме сресани!

И дивото зовящо в тая степ,
до болка - ще гори обнадеждено,
А вчерашния лед - пробит от теб!
ще ни скове - в игра на Мелпомена!

И сплетените пещерни реки,
излязоха от своите корита,
И влюбените падащи звезди,
угасват във естествен ритъм!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аспарух Любенов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...