10.11.2012 г., 11:55

* * *

520 0 0

...всичко някога се връща,

всичко някъде отива...

хайде, откажи се,

ако можеш,

но не можеш,

хайде, превърни ме във мираж,

ако можеш да си спомниш

кога за теб съм била истинска,

хайде, прекрати играта

груба, ако вярваш, че е игра,

а не твое безсмислено

хрумване...

всичко се връща,

и то тройно,

шесторно,

да не и повече,

хайде, откажи се,

ако можеш,

но нито можеш, 

нито знаеш как...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...