*ADAGIO*
*ADAGIO*
Така усещам в безкрая на мислите
лекотата на днешния ден.
Слънчев лъч се прокрадва в зениците
и гъделичкащо лази по мен.
Не плющи и не цопа по нивите
дъжд пороен - с нежни пръски ръми.
И ехти чуруликът на птиците,
песен звънка тук-там на щурци.
Гушнах в шепи и стръкче магнолия -
укротената буря мълчи...
само лекичко вятър мърмори -
в клонки напъпили тихо шепти.
Тишина се разлива по билото
върху стелеща майска мъгла,
и в безброй цветове, все преливащи,
над тях се изписва дъга.
Де да бяха подвластни на времето,
да танцуват под ритъм, в "мажор"...
в акорд дирижирани мислите,
а в душата - ADAGIO... и синхрон.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Камелия Всички права запазени
