*ADAGIO*
Така усещам в безкрая на мислите
лекотата на днешния ден.
Слънчев лъч се прокрадва в зениците
и гъделичкащо лази по мен.
Не плющи и не цопа по нивите
дъжд пороен - с нежни пръски ръми.
И ехти чуруликът на птиците,
песен звънка тук-там на щурци.
Гушнах в шепи и стръкче магнолия -
укротената буря мълчи...
само лекичко вятър мърмори - ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.