Adagio-Alegro.

3.06.2007 г., 0:02 ч.

Поезия

715 0 2

“Оттатък вятърът

е само вятър и мъгла”

Нали добре съм го измислил?

А?

Защото слепи кучета сме,

корени ядем,

а плодовете ги целува друг.

Защото сме листо,

което знае

как от земя и от небе

се прави кръг.

Защото сме вода,

и риба във водата,

и глина с камък за подмол…

Защото е така.

Скалата става пясък,

когато вятър и мъгла

се съберат…

Оттатък.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.