“Оттатък вятърът
е само вятър и мъгла”
Нали добре съм го измислил?
А?
Защото слепи кучета сме,
корени ядем,
а плодовете ги целува друг.
Защото сме листо,
което знае
как от земя и от небе
се прави кръг.
Защото сме вода,
и риба във водата,
и глина с камък за подмол…
Защото е така.
Скалата става пясък,
когато вятър и мъгла
се съберат…
Оттатък.
© Георги Динински All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
