А Д А Ж И О
Чукам сега по вратите, сърцата,
тежко отмествам залостени чувства,
скучен, замислен, небръснат мечтател,
носещ в сърцето си спомени руси.
В острова станал за мене утеха,
вик ме посреща на дрезгаво радио,
мен Робинзона днес ми отнеха,
нотните листи за лунно адажио.
Хвърлил китарата в тъмния ъгъл,
стиснал последните стенещи струни,
гледам свещта на света си некръгъл ...