iliavalchev (Илия Вълчев)
24 182
25.07.2010 г., 23:42 ч.

Адажио 

  Поезия » Еротична
960 0 9

                                   А Д А Ж И О

 

                  Чукам сега по вратите, сърцата,

                  тежко  отмествам  залостени чувства,

                  скучен, замислен, небръснат мечтател,

                  носещ  в  сърцето си спомени руси.

 

                  В  острова станал за мене утеха,

                  вик ме посреща на дрезгаво радио,

                  мен  Робинзона  днес  ми отнеха,

                  нотните листи за лунно адажио.

 

                  Хвърлил китарата в тъмния ъгъл,

                  стиснал последните стенещи струни,

                  гледам свещта на света си  некръгъл

                  и се  приготвям да пея без думи.

 

                  Може би плач  ще  излезе, не зная,

                  упрека  чувам  сърдит  на съседа,

                  нещо  ще  пламне  във  моята стая,

                  нещо  ще  гръмне  или  ще  прогледам.                                             

 

                                                             Илия     Вълчев

© Илия Вълчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Станислава и Светлана Радват ме вашите посещения, останете с мечтите си!!
  • Страхотен мечтател си, всъщност нали романтиката живее само в сърцата на романтичните!
    Поздравления!
  • Взимай китарата от тьмния ьгьл,има още какво да й дадеш.На нас сьщо...
    Поздрави,спокойна вечер!
  • Благодаря ти ,че ме посети Петя.
  • Докосна ме твоето лунно адажио!
    Поздрави!
  • Ценя Ви МНОГО!!!
  • Поздравления!
  • чудесен стих...харесват ми стиховете.
    сърдечен поздрав, Илия.
  • "...След миг едно “адажио” ще отзвучи,
    а в мене музиката ще остане, вместо
    последният красив акорд да заличи
    съпровода на сърцето в темпо “престо”."

    Темпото на сърцето е важно! Поздрав за хубавия стих!
Предложения
: ??:??