Адажио
А Д А Ж И О
Чукам сега по вратите, сърцата,
тежко отмествам залостени чувства,
скучен, замислен, небръснат мечтател,
носещ в сърцето си спомени руси.
В острова станал за мене утеха,
вик ме посреща на дрезгаво радио,
мен Робинзона днес ми отнеха,
нотните листи за лунно адажио.
Хвърлил китарата в тъмния ъгъл,
стиснал последните стенещи струни,
гледам свещта на света си некръгъл
и се приготвям да пея без думи.
Може би плач ще излезе, не зная,
упрека чувам сърдит на съседа,
нещо ще пламне във моята стая,
нещо ще гръмне или ще прогледам.
Илия Вълчев
© Илия Вълчев All rights reserved.
