Адил
Отново завиват сирените.
Глух тътен, бучене в тъмното.
Малко момиче стои на стълбите.
- Адил! - Слизай надолу, дете!
Взрив! Взрив! Мълчания.
Тъмни мисли във тъмно скривалище.
Адил плаче, трепери:
- Това ли са американците, тате?
- Не знам, миличка, кой е това.
Страшна е тази земя, Адил.
Страшна е всяка война, Адил.
Лошо е да се криеш, Адил...
Просто прегърни баща си сега.
Двайсет минути Адил плаче.
Двайсет минути ужасът властва.
“Двайсет мъртви и двайсет ранени.”
А сега, другите новини...
Чуваш линейките, малка Адил.
Не е редно това, не е, мила Адил.
Търсиш куклата си ли, моя Адил.
Това ли бе твоята стая, Адил?
Адил намира своята кукла.
Сега има на кого да разкаже.
Сега има кого да попита,
ще завият ли отново сирените.
Страшна е тази земя, Адил.
Страшна е всяка война, Адил.
Лошо е да се криеш, Адил...
Просто си пожелай нещо сега.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени
