Адска награда
В студа си топлина,
в зноя - сянка,
в мрака - светлина,
вечер сладка дрямка.
Сутрин, денем слънце,
пролет месец май,
лете житно зрънце,
есен - урожай.
Щом настъпи наш′та зима
и покруси ни разлъка
(аз не искам да ме има),
ме убива твойта мъка!
Миг божествен е живота
във всемира, във безкрая!
С теб да бъда на земята,
с теб да бъда и във рая!
Ако Бог за нас отсъди,
заедно ще бъдем в ада,
най-страшната присъда
е адска награда!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Исмаил Али Всички права запазени
