Адско наказание
Пешо вчера се спомина
и в Небесната Градина
пред Свети Петър се представи
("Дано в Рая го остави").
А Светията насреща
удивено му се блещи:
"Ти си Пешо. Не греша.
Твойта палава душа
в Ада е разпределена,
към катрана зачислена."
Пешо целият помръкна...
Няма как... към Ада хвръкна!
Врат казаните, клокочат...
Дяволите вили точат...
Пешо плахо се огледа.
Я-я-я, душата на съседа!
Разпозна го много ясно.
Спиро, бе. В пространство тясно
бе приклещил той блондинка,
сочна като мандаринка.
Натъкмена, надарена...
Няма грешка! Секс-хиена!
"Комшу, както ми изглежда,
Адът не е безнадежден...
Нищо, че е малко жежко,
но съдбата не е тежка...
Аз от тебе пò съм грешен
и надявам се, че спешно
две такива наказания
ще ми пратят... Ех, страдания..."
"Виж, объркал си се, Пешо!
Тя, блондинката, е грешна...
Затова, за назидание,
АЗ съм нейно наказание..."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
