1.05.2014 г., 20:22

Агония

474 0 3

януари 2014 Румяна Славова 

 

Клети, задъхани птици... 

Отмалели, тежки крила... 

Отлетели, безвъзвратно, мечтици... 

Тишина - гробно студена! 

 

Късове - раздрани надежди... 

Гримаса - застинала, бледна 

върху образи ледени... 

Нечута, крещи въпросителна! 

 

С грохот падна сълза! 

Дъждът наобратно вали... 

Катаклизъм обърна компаса - 

непрогнозирано денят затъмни! 

 

Пропаст изписка - зъбата... 

Пелена рухнали мостове покри... 

Странно е празно в душата... 

Не достигам дланта ти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Славова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви,Манипулирам,Лорка!Пиша това,което чувствам!Ако съм успяла да докосна поне един човек-съм щастлива!Поздрави!
  • Пред това мога да кажа само едно- ПОКЛОН!!!Не знам как го правиш, обаче изкуството ти винаги ми сграбчва душата!!!Просто е толкова красво и силно и го чувствам някак много близко!!БРАВО НА ТЕБ!!!!
  • Дъждът наобратно вали!!! Поздравления!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...