Молих се да минат бързо

детските ми дни игриви,

защото исках аз да стана

работеща мома голяма.

Съжалявам аз сега,

липсва ми безгрижността!

По цял ден да играя,

днес само за това мечтая.

Помня топката народна -

бях бърза като птичка,

но най-добрата бях на жмичка.

Обичах също със другари

да скитам из квартали.

Но, уви, пораснах бърже...

сега с приятелите само

спомен може да не свърже.

Ах, безгрижност, детска мила,

добре си ти се скрила!