3.02.2011 г., 20:38

Ах, докога!

886 1 0

Омърлушени бродят

хората по света и все

не мога да зърна тяхната

спокойна и нежна усмивка,

която би им довела

малко щастие и край

на една дълга война.

 

Война, в която дълго

са се борили и често

в свойте битки са падали

и в която са съсипали

всяка позитивна и

добра мисъл от съзнанието си,

докога ли ще продължи това...

 

 

Питам се всяка сутрин като

се събудя това?

Питам се всяка сутрин

какво става по света?

Все неприятни случаи

и смъртни събития

разтърсват света, ах, докога?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ребека Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...