3 февр. 2011 г., 20:38

Ах, докога!

889 1 0

Омърлушени бродят

хората по света и все

не мога да зърна тяхната

спокойна и нежна усмивка,

която би им довела

малко щастие и край

на една дълга война.

 

Война, в която дълго

са се борили и често

в свойте битки са падали

и в която са съсипали

всяка позитивна и

добра мисъл от съзнанието си,

докога ли ще продължи това...

 

 

Питам се всяка сутрин като

се събудя това?

Питам се всяка сутрин

какво става по света?

Все неприятни случаи

и смъртни събития

разтърсват света, ах, докога?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ребека Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...