3 февр. 2011 г., 20:38

Ах, докога!

880 1 0

Омърлушени бродят

хората по света и все

не мога да зърна тяхната

спокойна и нежна усмивка,

която би им довела

малко щастие и край

на една дълга война.

 

Война, в която дълго

са се борили и често

в свойте битки са падали

и в която са съсипали

всяка позитивна и

добра мисъл от съзнанието си,

докога ли ще продължи това...

 

 

Питам се всяка сутрин като

се събудя това?

Питам се всяка сутрин

какво става по света?

Все неприятни случаи

и смъртни събития

разтърсват света, ах, докога?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ребека Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...