Омърлушени бродят
хората по света и все
не мога да зърна тяхната
спокойна и нежна усмивка,
която би им довела
малко щастие и край
на една дълга война.
Война, в която дълго
са се борили и често
в свойте битки са падали
и в която са съсипали
всяка позитивна и
добра мисъл от съзнанието си,
докога ли ще продължи това...
Питам се всяка сутрин като
се събудя това?
Питам се всяка сутрин
какво става по света?
Все неприятни случаи
и смъртни събития
разтърсват света, ах, докога?
© Ребека Иванова Все права защищены