Ах, как го обичам, Господи!
Ах, как го обичам, Господи!
Ах, как го обичам, Господи!
Оня свободен мъж
с лице набраздено от камшиците
на житейските бури,
с очи по-чисти от извори,
с чело небето подпряло,
с коси посребрели от мъдрост,
с уста заклета във истина,
с усмивка по-топла от лятото,
с думи по-вярни от притча,
с тяло жигосано с белези
от силните удари на съдбата,
с ръце по-нежни от вятъра,
с шепи щедро даряващи,
не ограбващи радост,
с юмрук по-корав и от камъка,
с нозе по-здрави от корени,
със сянка по-хладна от дъбова,
със сърце по-златно от златото,
с криле по-силни от Орлови,
с душа по-чиста от ангелска,
с обич по-силна от бащина,
с вярност по-силна от кръст,
с мисъл по-волна от птица,
със страст по-гореща от огън...
Ах, как го обичам, Господи!
04.01.2007г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даша Всички права запазени
Обичай го, щом е такъв! 
