Ах, Лято!
Ах, как не искам да си тръгваш, Лято,
макар че със дъха си ме обжари.
Отново беше на емоции богато,
и пак сме с теб приятелите стари.
Не си отивай, без да ми оставиш
от себе си една искра гореща!
Уверен съм – ти няма да забравиш,
че чакам с трепет следващата среща.
Защото знам – отново ще се върнеш
тъй младо, огнено… неповторимо,
и пак в хлапака див ще ме превърнеш –
аз буйна кръв за теб все още имам.
Но днес си тръгваш и се гънат жиците
подобно на разстроени китари.
Събират се на тях за полет птиците,
а в мен сълза по тебе, Лято, пари.
26. 08. 2017 г.
Русе
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румен Ченков Всички права запазени
