28.09.2017 г., 12:45 ч.  

Ах, Лято! 

  Поезия
877 5 9

Ах, как не искам да си тръгваш, Лято,
макар че със дъха си ме обжари.
Отново беше на емоции богато,
и пак сме с теб приятелите стари.

 

Не си отивай, без да ми оставиш
от себе си една искра гореща!
Уверен съм – ти няма да забравиш,
че чакам с трепет следващата среща.

 

Защото знам – отново ще се върнеш
тъй младо, огнено… неповторимо,
и пак в хлапака див ще ме превърнеш –
аз буйна кръв за теб все още имам.

 

Но днес си тръгваш и се гънат жиците
подобно на разстроени китари.
Събират се на тях за полет птиците,
а в мен сълза по тебе, Лято, пари.

26. 08. 2017 г.
Русе

© Румен Ченков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??