Ако бях ...
Ако бях аз птица,
щях до теб да долетя,
да надникна в мокрите зеници,
и попия сетната сълза ...
Не бива никога да плачеш,
дори далече от дома -
знаеш, там те чакат,
измориш ли се, ела ...
Ще положиш пламнала глава -
на моето закопняло рамо,
ще поемеш дъх едва-едва
и ще се отпуснеш във отмала ...
С крило ще пазя твоя сън,
ще повикам за тебе тишината -
да не те смущава онзи звън -
от сърцето, огласящ ми душата ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
