Ако бях аз птица,
щях до теб да долетя,
да надникна в мокрите зеници,
и попия сетната сълза ...

Не бива никога да плачеш,
дори далече от дома -
знаеш, там те чакат,
измориш ли се, ела ...

Ще положиш пламнала глава -
на моето закопняло рамо,
ще поемеш дъх едва-едва
и ще се отпуснеш във отмала ...

С крило ще пазя твоя сън,
ще повикам за тебе тишината -
да не те смущава онзи звън -
от сърцето, огласящ ми душата ...