15 jul 2020, 7:09

Ако бях ...

  Poesía
628 0 1

 

 

 

Ако бях аз птица,
щях до теб да долетя,
да надникна в мокрите зеници,
и попия сетната сълза ...

 

Не бива никога да плачеш,
дори далече от дома -
знаеш, там те чакат,
измориш ли се, ела ...

 

Ще положиш пламнала глава -
на моето закопняло рамо,
ще поемеш дъх едва-едва
и ще се отпуснеш във отмала ...

 

С крило ще пазя твоя сън,
ще повикам за тебе тишината -
да не те смущава онзи звън -
от сърцето, огласящ ми душата ...

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...