Да поработим трябва за света,
с перото, както ние можем
и докоснем с пламенни слова,
най-фините човешки струни.
Да напълним бъчвите догоре,
вече не с вино, а със светлина,
та вкусилите от това пиянство,
да си намерят обетована земя.
Да леем чувства, вместо вино,
от онези дето ги пазим в дън душа
и нужно ако е, да се разкъсаме,
за да пребъде в слово любовта.
© Весела Найденова Всички права запазени