NovelaDenarova
69 резултата
С толкова много любов наситихме дните
и успяхме да хванем посоката- вярната,
за да сме тук и днес, но със спомените,
дето ни създаде, не друг, а съдбата.
Времето да ни я открадне- не, не може, ...
  32 
Измерва се времето наше и мярката
сме самите ние, разказали някъде във влака
от живота си няколко запомнящи се щриха:
на непознатия, на болния, на търсещия-
верен приятел, спасителен лек или спътник в живота. ...
  31 
Знам, че битката ми е неравна с глупостта,
а тя с поглед телешки дълбае упорито.
Навярно някой би казал „Браво!” за смелостта,
че вея червен плащ срещу риещо копито.
Знам, че глупостта граници не признава ...
  73 
И натливка някои ме наричат,
м акар да знам, че ме обичат.
А з харесвам се сега такава.
М ама ето за какво е права.
Н а инат записах се в хора. ...
  158 
Такава палитра с наслада разгръщам,
и уханията, които поезията дава,
защото смела и свободна се усещам
а доброто, чрез думи, нека побеждава.
Когато чувството стихът подчинява, ...
  138 
Има ли стойностно приятелство ?
„Да!”- ще отговорят всички, но тогава,
защо завършва то често с предателство,
от което вкус горчив единствено остава ?
Съществува ли истинско доверие ? ...
  81 
Ето, жега адска разтопява асфалта
и разтичат се неусетно кръпките,
на канавката направо към калта,
защото им са погрешни стъпките.
Когато падението забелязваме, ...
  79 
За мене ти си всичко
и силата, и смелостта.
Сърцето ми едничко,
за тебе бие в гръдта.
Ти всичко си за мене ...
  121 
Тошко пак се събуди рано,
за "радост" на мама и тате
и задрънка на старото пиано
за ужас страшен на бате.
На дивана навирил крачета, ...
  198 
Ти, мое
криво огледало,
така жално и несретно,
от кристали не, от чувства-
объркани, разпилени, крият се те ...
  718 
В първия ден избухва силна светлина
и кълбото огнено в плен се залюлява
на облаци от дим и стълб от топлина.
Вълшебството чудно там се сътворява.
Ден втори и навред е необятната шир ...
  688 
Тя е мъничка, но игрива
и е доста закачлива.
Пъргава е знай в гората,
по клоните и на земята.
Рунтавата и опашка има ...
  695 
Времето сега е неродено,
то е за отминалите ни деди,
а съзнанието ни победено
клетви тежки все за тях реди.
За всичко е тяхна вината... ...
  798 
Знам, че
от мислите ми,
толкова нежни и обични
мога да направя мамо аз за тебе
букет и с не от свила панделка ще го ...
  480 
Избледняха спомените,
като цветовете на едно младежко лято
и очертанията на отлитащото ято.
Повехнаха мечтите,
като дърво, прекършено от вятъра ...
  649 
Без посока из живота движим се,
безпътни пак по течението
ту, бавно така носим се
или стоим на място
ту, сякаш буйна река, рушим ...
  1089 
Обсебено куче, не спи, упорито търси,
нищо, че на лъжите една им е позата,
и без да е важно кой ще се измърси
от душата ти, ако попие проказата.
Подлостта ти как печели доверие, ...
  697 
Да поработим трябва за света,
с перото, както ние можем
и докоснем с пламенни слова,
най-фините човешки струни.
Да напълним бъчвите догоре, ...
  702 
Иска ми се да можех времето да върна–
мечтите от детството и разтуптяното сърце,
с което моята баба отивах да прегърна,
застанала на прага с разтворени ръце.
Полазват ме от вълнение тръпки, ...
  1487 
Неловко е когато нещо губи смисъл
или може би на мен така ми се струва.
Как да се мъча да събуждам размисъл,
когато в черупка всеки съществува?
Да, мога да бъда само мила и любезна, ...
  585 
Противоречия в душите ни вилнеят
и по малко изпепеляват ги всеки ден.
От суетата изплетени люлки ни люлеят
с ритъм, така лудешки и непотребен.
Да забравяме започнахме каквото, ...
  870 
Ще ти бъда аз вярна, наистина до край,
защото винаги към тебе ще се завръщам,
за да преосмисля път извиващ се без край
в спомени, които един по един обръщам.
Без да мога да успея да те разбера докрай, ...
  1470 
Зимата се завърна, а снегът се стеле като пелена
и така ми затрупа най-чистото зелено в душата.
Без да има избор пролетта отстъпи, неразлистена.
Защо ли цъфнаха игликите и се завърнаха ятата...?
Жадувам за топлина, цветя, ведро небе и песен птича, ...
  713 
Живеех, както животът ми позволи да живея.
Пеех все същата песен, колкото мога да пея.
Не позволих на миналото да ми бъде съдник.
Не допуснах да заприличам на уморен пътник.
Открих как всичко, което става, има своя смисъл. ...
  1484 
Да мога, като амазонка да препусна
насред глъчката и неспирния тропот
и така опиянена да съм, да допусна,
от вино, носещо името „живот“.
От истинската му мъдрост, да отпия ...
  578 
Остана ми дълбока диря в сърцето -
от истинска благодарност, любов и тъга.
Пак е Задушница и шепне небето
своите тайни в разноцветна дъга.
Погледи нежни, усмивки прекрасни, ...
  2086 
С мисълта, че съм единствена,
след красноречие безспорно,
като от бутилка вино замаяна
да бъда, очаквал си навярно.
На думи, много ти е лесно, ...
  591 
Дъждът, който сега вали, не спира,
на вади стича се по стъклата
и нов е светът, заради него,
като по-чисто всичко направи.
Но именно той ме възпира навън ...
  676 
Мънисто от една вълшебна огърлица
може би е всеки, в този свят голям
и от първия ден пази ни като орлица -
майчица една, с нестихващ плам.
Докато още нямаме брони и крила, ...
  1561 
Ще търси окото унесено и без почивка,
за да успее да открие „живото“ изкуство,
което да умее да погали с една усмивка
душата, да я приласкае и завие с чувство.
„Изкуството отвътре“ е с порив изразено, ...
  720 
МИЛОСТ
Тъй висока е цената
на божията милост
за вече изгубилия всичко,
който левчето последно ...
  583 
ВИНАГИ ДОСТОЙНО
Достойно за всички нас е времето.
Каквото посяхме, това ще пожънем
и какви майстори сме в лицемерието,
щом с възмущение наум само да викнем ...
  642 
ЛУНИТЕ В ЖИВОТА МИ
Вечното отричане на зримите неща
нашепва за отчаяното ми безсилие,
но надеждата е пак с мен на среща
и предлага "спасително" примирие. ...
  623 
ОТКАКТО СЕ ПОМНЯ
Животът отминава и в кръговрата
безжалостен и толкова неуморен
денят заменя нощта, а лятото - зимата,
това факт е, очевидно безспорен. ...
  652 
ЩЕ НОСЯ ЛИ ЕСЕНТА В РЪЦЕ?
Няма да те пусна да си тръгнеш,
без да те прегърна за раздяла.
Теменужки за мене как береш-
в сън един, може би съм те видяла. ...
  709 
МАГНЕТИЗЪМ
Настоящето може и да е съвкупност от грешки,
които тежат и греховно накланят везната,
но жестокостта, дали е плод на ум човешки
или във време последно, е знак от тъмнината...? ...
  676 
НА МАГИЯ
Реки от безмълвни желания
понасят, в люлеещи прегръдки,
разнебитената моя същност,
на сал от струпани страдания. ...
  708 
ДУШАТА И СТИХЪТ
Душата и без посока да се скита,
стихът с лекота в нея пак ще се заплита,
че взима тя герои от живота сложен,
необятно труден и много тревожен. ...
  767 
РАЗКРЕПОСТЯВАНЕ
Дума по дума - разпространена е клюката.
Присмех след присмех - забравена е скуката.
Човекът мяра да не спазва, ако продължава,
съвсем малко остава до пълна самозабрава. ...
  764 
ОСТАНЕ ЛИ РАЗСТОЯНИЕ
Чувства милостиви вълнуват ни душите
винаги, но че това не е достатъчно съвсем
за да можем да се смятаме добри - дали знаем?
Зад големите ни успехи, че единствено силите ...
  570 
Предложения
: ??:??