Ако имаше молитва
Когато можем да се върнем към себе си
Да разграбим усмивките си
в мълчание
Да прозрем
че никога не сме говорили
За най-дългото чакане
Винаги тръгваме един към друг
Онази сълза крещи измежду гърбовете Ни
Помниш ли скалистия бряг?
А някога под смълчаните колони
чакаше старостта
И можехме да забравяме
И можехме да бъдем достатъчно млади
Пътувам по гръбначния стълб на Музите
И се преплитам в отшумели нервни окончания
Седнал съм в скута си
Решавам и тръгвам
Никога не пристигам
Когато изплиташ съдбата ми
Те моля
Пропусни една брънка
12.8.2008г.”Св.Константин”
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Донърджак Всички права запазени