Ако ме искаш...
Ако ме искаш кротка и смирена,
създай ми свят от скука и печал.
Ще бъда сива и ненаранена...
... изстинала. А ти ще бъдеш цял.
А искаш ли ме пролетна стихия,
повикай дъжд, повикай ураган.
Аз ще се слея с тях. Ще те открия
и огнена целувка ще ти дам.
А може би ме искаш неизменно
до себе си във всички цветове.
Усмихната и плачеща, ранена,
но силна като корабно въже.
И в миг - от гръмотевична и бясна,
превръщаща се в нежен аромат -
неуловим и дързък, и опасен,
и твой... Но често пъти непознат.
Ако ме искаш, трябва да си силен.
Най-силният от всичките мъже.
В ръцете ти да мога да се скрия,
да съм жена, и майка... и дете...
Във дните ти да бъда чернобяла
понякога. И ти да ми простиш.
Със мен едва ли ще достигнеш Рая...
Но, моля те, не спирай да вървиш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ева Корназова Всички права запазени
