Автор: Генка Богданова
Ако мене ме няма – зората пак ще изгрява,
извор ще блика, и славеи в хор ще запяват,
слънце ще гали земята със ласкави длани,
радост ще блика, ще има и болки и рани.
Ако мен ме няма, други след мен ще живеят,
ще обичат, ще страдат, сълзи ще ронят, ще пеят,
Ще узряват житата в полята плодородни,
птиците с песни ще славят земята ни родна.
Ветрове и коне пак ще препускат свободни,
ще има и подлост, но и дела благородни,
доброто и злото, вкопчени в битки вековни,
ще бележат живота с дела добри и греховни.
Майки ще раждат деца, от любов озарени,
влюбени ще се срещат – от мечти окрилени,
Други майки, ще страдат за рожби изгубени,
от болести, алчност, във войни погубени.
И без мене ще се върти кръга на живота,
ще крачи света към свойта житейска голгота,
ще руши или ще изгражда – нещастен, щастлив,
многолик, многоцветен, или мрачен, тъжно – сив.
Но, вплетена в него, следа и от мен ще има,
белязана с моята обич към всичко любимо –
Родина, дом, семейство, деца обожавани
и приятели верни, от мен уважавани.
Ще говорят за мене топли стихове в рими,
ще ви погалят словата ми с нежност незрима,
от стиховете спомен за мен ще отпиете,
ако ме търсите – в книгите ще ме откриете!
© Генка Богданова Всички права запазени