5.09.2017 г., 21:30

Ако ме търсите

508 1 5

Автор: Генка Богданова

 

Ако мене ме няма – зората пак ще изгрява,
извор ще блика, и славеи в хор ще запяват,
слънце ще гали земята със ласкави длани,
радост ще блика, ще има и болки и рани.

Ако мен ме няма, други след мен ще живеят,
ще обичат, ще страдат, сълзи ще ронят, ще пеят,
Ще узряват житата в полята  плодородни,
птиците с песни ще славят  земята ни родна.

Ветрове  и коне пак ще препускат свободни,
ще има и подлост, но и дела благородни,
доброто и злото, вкопчени в битки вековни,
ще бележат живота с дела добри и греховни.

Майки ще раждат  деца, от любов озарени,
влюбени ще  се срещат – от мечти окрилени,
Други майки, ще страдат за рожби изгубени,
от болести, алчност, във  войни погубени.

И без мене ще се върти кръга на живота,
ще крачи света  към свойта житейска голгота,
ще руши или ще изгражда – нещастен, щастлив,
многолик, многоцветен, или мрачен, тъжно – сив.

Но, вплетена в него, следа и от мен ще има,
белязана с моята обич към всичко любимо –
Родина, дом, семейство, деца обожавани
и приятели верни, от мен уважавани.

Ще говорят за мене топли стихове в  рими,
ще ви погалят  словата ми с нежност незрима,
от стиховете  спомен за мен  ще отпиете,
ако ме търсите – в книгите ще ме откриете!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Генка Богданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ако те търсим! А моите деца ще ме търсят къде ли не, но не в стиховете!
  • Благодаря ти, Елица!
  • Реална самооценка и оправдано самочувствие...
    Твори и вярвай, Генка
  • Благодаряти, Люси! Дано да са ни отредени още дни под слънцето, но ще дойде и този ден, когато всеки от нас ще докача своя неизбежен край. След нас ще останат само спомени и сътвореното от нас.
  • Много ми хареса и особено края. Но дано още дълго не те търсим само в книгите, а под топлото слънце!!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...