27.09.2007 г., 16:13

Ако можех

1.4K 0 1
Ако можех да плача,
сега може би щях да съм добра.
Ако можех и да грача,
щях да се превърна в гарга зла.
Де да можех на студ да те оставя!
Щях да успея да стана стена!
Вече знам, че ако можех да обичам,
щях да бъда сърце.
И ако можех души изкусно да събличам,
щях да бъда нежни, майчини ръце.
А ако не ме беше страх да се влюбя,
щях да бъда сега Бог!
И ако успявах да не трепна, докато те любя,
щях да бъда плесник суров.
Ако можех всичко да ти кажа,
сега щях да съм гадател.
И ако можех поне да си помисля, че те мразя,
щях да успея да стана мечтател.
И ако си позволявах някога да се моля,
щях да стана вярваща.
И ако можех да те стопля,
щях да бъда камина пареща.
Но аз мога само да те паля и да те гася.
Мога да ти дам да се облегнеш на мойто рамо,
когато имаш нужда от това,
до теб ще бъде мойто тяло.
Колко? Колко дълго би живял без мен?
Колко пъти и без мен живя?
Колко пъти бях до теб?
Ами колко още да вървя?
Колко само не разбра,
че това съм аз!
Колко късно ме позна?
Този път оставам пас.
Ако можех просто... Но не мога!
Намери си такава - можеща!
Намери си такива, които са богове, а не хора.
Намери си гара, стена и молеща!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Мога да ти дам да се облегнеш на мойто рамо,
    когато имаш нужда от това,
    до теб ще бъде мойто тяло.
    Колко? Колко дълго би живял без мен?"

    Много е хубаво,но мисля че до тук е достатъчно завършено.По-надолу не е необходимо.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....