27 сент. 2007 г., 16:13

Ако можех

1.4K 0 1
Ако можех да плача,
сега може би щях да съм добра.
Ако можех и да грача,
щях да се превърна в гарга зла.
Де да можех на студ да те оставя!
Щях да успея да стана стена!
Вече знам, че ако можех да обичам,
щях да бъда сърце.
И ако можех души изкусно да събличам,
щях да бъда нежни, майчини ръце.
А ако не ме беше страх да се влюбя,
щях да бъда сега Бог!
И ако успявах да не трепна, докато те любя,
щях да бъда плесник суров.
Ако можех всичко да ти кажа,
сега щях да съм гадател.
И ако можех поне да си помисля, че те мразя,
щях да успея да стана мечтател.
И ако си позволявах някога да се моля,
щях да стана вярваща.
И ако можех да те стопля,
щях да бъда камина пареща.
Но аз мога само да те паля и да те гася.
Мога да ти дам да се облегнеш на мойто рамо,
когато имаш нужда от това,
до теб ще бъде мойто тяло.
Колко? Колко дълго би живял без мен?
Колко пъти и без мен живя?
Колко пъти бях до теб?
Ами колко още да вървя?
Колко само не разбра,
че това съм аз!
Колко късно ме позна?
Този път оставам пас.
Ако можех просто... Но не мога!
Намери си такава - можеща!
Намери си такива, които са богове, а не хора.
Намери си гара, стена и молеща!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Мога да ти дам да се облегнеш на мойто рамо,
    когато имаш нужда от това,
    до теб ще бъде мойто тяло.
    Колко? Колко дълго би живял без мен?"

    Много е хубаво,но мисля че до тук е достатъчно завършено.По-надолу не е необходимо.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...