Ако можех...
Ако можех, щях да бъда тишина,
да нареждам въздуха в картини,
кротко легнал във леглото на съня,
да те завивам с топлите години.
Ако можех, щях да бъда любовта,
онази истинската, малко закъсняла,
в утробата заченала дете на есента,
с тежки стъпки през сърцето ми вървяла.
Ако можех, щях да бъда пелерина
от лунен прах и неугасващи звезди,
като красива, непозната балерина,
ще потанцувам в теб, макар за миг.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени
