Sep 20, 2007, 12:46 PM

Ако можех...

  Poetry
1.1K 0 18

Ако можех, щях да бъда тишина,
да нареждам въздуха в картини,
кротко легнал във леглото на съня,
да те завивам с топлите години.



Ако можех, щях да бъда любовта,
онази истинската, малко закъсняла,
в утробата заченала дете на есента,
с тежки стъпки през сърцето ми вървяла.



Ако можех, щях да бъда пелерина
от лунен прах и неугасващи звезди,
като красива, непозната балерина,
ще потанцувам в теб, макар за миг.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Можеш ,Ели , можеш.... блика топлина и любов от всеки твой ред !
  • Ако можех, щях да бъда пелерина
    от лунен прах и неугасващи звезди,
    като красива, непозната балерина,
    ще потанцувам в теб, макар за миг.

    този стих ме накара да настръхна... узпълни ме с много спомени и желания... точно като вътре в мен..
    БРАВО ... всички стихове които прочетох са страхотни... продалжавай да пишеш толкова красиво!
  • Можеш!!!
  • мн мило
  • Елишка, развълнува ме истински твоя стих! Чудесна си!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...