12.05.2009 г., 0:25

Ако можех (На Стоян)

1.8K 0 5

На скъпия ни непрежалим приятел
Стоян Атанасов Стоянов!!!

 


--------------------------------------------------------------------

 


На 05.05.2009г на 21-годишна възраст почина нашият голям приятел
Стоян Атанасов Стоянов. Той беше един невероятен човек. Самият
факт, че на погребението му имаше над 500, дори може би над 600
човека, говори каква личност беше той! Знам, че моят стих не е кой
знае какво, аз много пъти съм казвал, че не съм поет, но този стих
е писан с голяма болка, тъга и любов.

Всеки един от нас би дал всичко, ако можеше да те върне. Страшно много ни липсваш, но те обичаме все повече и повече! Почивай в мир, приятелю!!! Ето това беше нашия приятел Стоян http://www.impulse.bg/user/stoqn_88

 

 

 

Ако можех да те върна с дело,
аз на небесата всичките звезди
за тебе бих ги преброил,
ако можех да те върна с нещо смело,
аз морската вода за тебе бих изпил.

Ако можех да те върна с думи,
дума след дума бих редил
и всичките самотни друми
за теб, приятелю, бих ги прекосил!

Ако можех да те върна със сълзи,
океан от сълзи бих пролял,
ако можех да те върна с рози,
аз всички рози на света бих събрал.

Ако можех да те върна със сила,
аз нежността от сърцето си към теб ще събера
и болката, която в мене се е впила,
заедно с любовта си щях да ти отдам!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илия Кузев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...