Ако не беше ти,

не бих отворила очи,

не бих видяла аз Съдбата

и кончината на тъгата.

Ооо, Мила!

чрез твойта милост 

поемаш ти на свойте плещи

най-тежкия товар... 

                            съдби човешки!

На стола седнала си срещу мен

и слушаш за живота ми обикновен,

изпълнен с грешки и даже с лудост,

но ти премахваш всяка трудност!

А иска ми се, щом те зърна,

с прегръдка нежна аз да те обгърна

и музика небесна да звучи,

във танц ефирен  да ни завърти!

И може ли да ме попиташ ти

какви са моите мечти?

И... разказ аз ще ти напиша,

та чак ще се залисаш!

Че как танцувам в небесата

на меки облаци крилати

и мога да запея със прекрасен глас,

та чак звездите да слушат във захлас.

май 2008г.