Ако не си любов
Ако не си любов,
защо в зори по мокрите ливади
охлаждам голите си
съхнещи за допира ти колене,
захвърлям менците напълнени
и през полето бясно бягам,
простряла длани разтреперени
към още съненото утринно небе.
Ако не си любов,
защо за теб и само тебом
аз наричам мислите,
гърдите пълнещи
на топли, силни, блъскащи вълни.
С внезапен ястребови вик
духът издигащи
да полети към небоводещата шир.
Ако не си любов,
защо умива ме
гласът ти, мек като бълбукаща,
под билото разпенена река,
на устието на която денем
къпят се девиците,
а нощем разсъблечена
в водите ù очаквам да се потопя.
Ако не си любов,
защо ли песни пея ти по нивите,
жътварски песни -
тежки като зрели класове
и с силата на всяко житно зрънце
чакам те - да ме пожънеш,
да покоси сърцето ми косата ти
сред жълтото море.
© Красиана Милева Всички права запазени