Ако няма щурци
Не умирай, щурче, че цикадите пъплят в нощта
и пилят сетивата ми с тежки ръждясали лъкове.
Не потъвам в съня като в мека любяща вода,
а препъвам нозе по горещите камъни в пъкъла.
И бучат гласовете на идващи страшни беди,
мелодичната нежност настръхва с бодли таралежови
и ме блъска към бездната. Само че няма звезди,
а зловеща тъма, след която умира надеждата.
Как със голи ръце да възпра този дяволски звук?
Стърже право в душата ми грозният марш на победата.
Имам право да вдигна в протест деликатен юмрук,
ала кой ще го види, когато сърцата са ледени.
Разрушителен шум. Но в ръката ми тихо блести
любовта като музика. Значи не съм се изгубила.
Тъжно мое щурче, ще разтворя юмрук, ала ти
до небето иди и свири. За последните влюбени.
Цвета Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвета Иванова Всички права запазени
