18.07.2017 г., 13:29 ч.

Ако няма щурци 

  Поезия
584 4 13


Не умирай, щурче, че цикадите пъплят в нощта
и пилят сетивата ми с тежки ръждясали лъкове.
Не потъвам в съня като в мека любяща вода,
а препъвам нозе по горещите камъни в пъкъла.

 

И бучат гласовете на идващи страшни беди,
мелодичната нежност настръхва с бодли таралежови
и ме блъска към бездната. Само че няма звезди,
а зловеща тъма, след която умира надеждата.

 

Как със голи ръце да възпра този дяволски звук?
Стърже право в душата ми грозният марш на победата.
Имам право да вдигна в протест деликатен юмрук,
ала кой ще го види, когато сърцата са ледени.

 

Разрушителен шум. Но в ръката ми тихо блести
любовта като музика. Значи не съм се изгубила.
Тъжно мое щурче, ще разтворя юмрук, ала ти
до небето иди и свири. За последните влюбени.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??